"Приказки от Босфора" - последен детайл
Разходка с лодка
Разходката с лодка по Босфора беше последната вечер в Истанбул, една приятна слънчева надвечер и с нищо заменимото залязващо слънце, когато се настанихме в едно немалко корабче за поне петнадесет души, за да разгледаме протока и да чуем разкази за историята, легендите и да разгледаме разкошните сгради от двете страни - европейската и азиатската. В частта на Стария континет преобладаваха стари крепости и исторически забележителности, а отсреща се бяха наредили като за изложба богаташките къщи на най-популярните турски заможни фамилии. Гледах водата, вдишвах морския въздух и се радвах на минаващите големи увеселителни кораби, където танцуващи хора в коктейлни облекла се веселяха под звуците на разнообразна музика.
Животът си течеше с вълните, които пляскаха по борда на нашето возило и нашепваха стари истории за случили се в действителност и такива приказки, които някой, някъде беше измислил, за да забавлява децата.
Легендата за името на протока Босфор възниква от времето на древногръцките митове, когато Хера, жената на гръмовержеца Зевс, превърнала неговата любовница Йо в бяла крава и я затворила. Йо успяла да избяга и пресякла Босфора, спасявайки се. Името е от гръцки "Боспорос", което означава Пътят на кравата или Говежди брод.
Другата легенда - свързана с Босфора е за т.нар. "Момина кула" за дъщерята на султан, за която предрекли неизбежна смърт при навършване на 18 години. В опита си да я опази, султанът изградил кулата и я прибрал там, за да осигури постоянна охрана на момичето. В деня на осемнадесетата годишнина на принцесата, бащата изпратил кошница с плодове. Когато тя взела подаръка, от там изпълзяла змия и я ухапала смъртоносно.
Има и други легенди, всички свързани с любов и смърт. Може би затова, усещането по време на разходката е толкова емоционално, изпълва с дълбоки усещания и се помни дълго.
Няма да забравя как се прибрах на следващата сутрин (пътувахме за България няколко часа след разходката в Босфора) и два часа след пристигането бях на работа с развята коса, още носеща соления морски аромат, пазещ всяка нашепната история. И друго си спомням - споделих на колежка, че тъкмо съм се прибрала от екскурзия до Истанбул, а тя се усмиха широко и ме попита: "Още си там, нали?". Да, въпреки че бях физически вече в България, спомените за тези невероятни, цветни и пълни с аромат на 72 подправки четири дни в Истанбул запълваха мислите ми и ме караха да се усмихвам, макар и да не бях спала 36 часа.
А защо точно 72 подправки? Така ми хрумна, когато си спомних, че още първия ден в Истанбул ни разказаха, че в града живеят хора от седемдесет и две различни националности.
Прекрасно, нали?!
Monday, July 6, 2015
Wednesday, July 1, 2015
"Приказки от Босфора"
Султанският дворец "Долма Бахче"
От всички туристически места в Истанбул, тук, в султанския дворец, видях какво означава на практика "рог на изобилието".
Построен в средата на 19 век с равностойността на сумата от 1/4 от годишните данъци, събирани тогава в Османската империя, този дворец е израз както на могъщество и самочувствие, така и на неразумност, излишен и прекомерен разход за показност на едно величие, което скоро предстои да се сгромоляса със страшна сила.
Разбира се, това, което видях в двореца беше изключително интересно, и от архитектурна гледна точка и като "каталог" на актуалните тенденции на дворцовия интериор в Европа за този период.
Със своите 45 000 кв. метра и 285 стаи, той буквално те пресища и смазва с разкош, по Ориенталски, макар и изпълнен по най-високите естетически стандарти на интериорния дизайн лично от най-видните и търсени тогава европейски архитекти.
Оставаш с усещането, че е най-голямата материална съкровищница на Турция.
Пред главната порта има представителна стража. Бях изумена от височината на часовоите. Изглеждаха еднакви и неподвижни, сякаш сътворени по калъп.
И...влизаш в приказна градина с цветен часовник, без да предполагаш колко е деликатна тази градинска увертюра на фона на тежката, атмосфера, съчетваща в себе си всичко, което някога си си представял, че може да се излее от един "Рог на Изобилието".
Брутално усещане, на моменти прекалено пресищащо като твърде подсладен десерт във френска сладкарница, но от друга страна любопитно и достойно за един последващ анализ как човечеството много често е губило далеч по-стойностни неща винаги, когато се е надскачало.
Естествено, сега, като музей, Долма Бахче е прекрасен и разкошен пример за изтънченост, въображение и много, много красота и в комбинацията на скъпоценните камъни, и в цялостното излъчване на типовете зали, наречени според скъпоценностите използвани за облицовка на стени, тавани и подове, и със събраните предмети от цял свят, подарявани на султана от близки и далечни пратеници като в приказките.
И след като френският сладкиш пресити сетивата ти излизаш да поемеш въздух в градината с изглед към Босфора. Тогава става ясно защо точно на това място е направен този султански сарай. Божествена гледка, стълби и вода.
Можеш да стоиш с часове в тази градина и да преподреждаш мислите си като малките вълнички, които леко заливат разкошните стъпала, водещи към водата.
Струва си всяка минута в този дворец.
Султанският дворец "Долма Бахче"
От всички туристически места в Истанбул, тук, в султанския дворец, видях какво означава на практика "рог на изобилието".
Построен в средата на 19 век с равностойността на сумата от 1/4 от годишните данъци, събирани тогава в Османската империя, този дворец е израз както на могъщество и самочувствие, така и на неразумност, излишен и прекомерен разход за показност на едно величие, което скоро предстои да се сгромоляса със страшна сила.
Разбира се, това, което видях в двореца беше изключително интересно, и от архитектурна гледна точка и като "каталог" на актуалните тенденции на дворцовия интериор в Европа за този период.
Със своите 45 000 кв. метра и 285 стаи, той буквално те пресища и смазва с разкош, по Ориенталски, макар и изпълнен по най-високите естетически стандарти на интериорния дизайн лично от най-видните и търсени тогава европейски архитекти.
Оставаш с усещането, че е най-голямата материална съкровищница на Турция.
Пред главната порта има представителна стража. Бях изумена от височината на часовоите. Изглеждаха еднакви и неподвижни, сякаш сътворени по калъп.
И...влизаш в приказна градина с цветен часовник, без да предполагаш колко е деликатна тази градинска увертюра на фона на тежката, атмосфера, съчетваща в себе си всичко, което някога си си представял, че може да се излее от един "Рог на Изобилието".
Брутално усещане, на моменти прекалено пресищащо като твърде подсладен десерт във френска сладкарница, но от друга страна любопитно и достойно за един последващ анализ как човечеството много често е губило далеч по-стойностни неща винаги, когато се е надскачало.
Естествено, сега, като музей, Долма Бахче е прекрасен и разкошен пример за изтънченост, въображение и много, много красота и в комбинацията на скъпоценните камъни, и в цялостното излъчване на типовете зали, наречени според скъпоценностите използвани за облицовка на стени, тавани и подове, и със събраните предмети от цял свят, подарявани на султана от близки и далечни пратеници като в приказките.
И след като френският сладкиш пресити сетивата ти излизаш да поемеш въздух в градината с изглед към Босфора. Тогава става ясно защо точно на това място е направен този султански сарай. Божествена гледка, стълби и вода.
Можеш да стоиш с часове в тази градина и да преподреждаш мислите си като малките вълнички, които леко заливат разкошните стъпала, водещи към водата.
Струва си всяка минута в този дворец.
Saturday, June 27, 2015
"Приказки от Босфора"
Църквата "Света София"
Една гигантска сграда, паметник на културата от 1934 г. след рефенрендум, по инициатива на Кемал Ататюрк , един от най-обичаните и уважавани лидери в света, който и до днес бива почитан и ще бъде от турците, защото е направил революция в мисленето и в действията си Турция да бъде достойна европейска държава. Надявам се да бъде така и занапред.
Когато влязох в този храм изпитах специфичното удивление на всяко човешко същество, докоснало се до постижение на силния човешки дух и цивилизация, просъществувала през вековете, пазена и предавана от поколенията.
Повече фактология и информция https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_(%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB)
Превърната в музей "Света София" е мащабна, великолепна сграда, която е в процес на реставрация от дълги години. Възстановяват се уникалните фрески, които са изключително трудни за изработка, поради това, че са мозайки. Имах възможността да видя отблизо напълно обновени части, които трудно могат да се опишат с думи, но ще се опитам. Изглеждат като току-що сътворени от божествена ръка, искрят с невероятни цветове и светлина. Оказва се, че през дългите години в периода на Османската империя, когато църквата е джамия и стените са боядисани в едно специфично зелено с изписани иконични символи на владетелските османски династии, тази боя играе ролята на запечатваща защита през вековете, която съхранява красотата и качеството на мозайката и имаме уникалния шанс да се насладим и възхитим на майсторите, сътворили тези чудеса.
Със своите 56 метра височина, църквата главозамайва. Качихме се някъде по средата и се разходихме по специален балкон, който я опасва в ширина. Погледнах надолу - високо, Погледнах нагоре - високо! И отново - онова усещане за прашинка, пред чудото на човешкия дух и сила да сътворява, наставляван от Божията Ръка.
Изключително място, съхранило много сила, енергия и послания. Сякаш е център на Вселената.
Църквата "Света София"
Една гигантска сграда, паметник на културата от 1934 г. след рефенрендум, по инициатива на Кемал Ататюрк , един от най-обичаните и уважавани лидери в света, който и до днес бива почитан и ще бъде от турците, защото е направил революция в мисленето и в действията си Турция да бъде достойна европейска държава. Надявам се да бъде така и занапред.
Когато влязох в този храм изпитах специфичното удивление на всяко човешко същество, докоснало се до постижение на силния човешки дух и цивилизация, просъществувала през вековете, пазена и предавана от поколенията.
Повече фактология и информция https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_(%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB)
Превърната в музей "Света София" е мащабна, великолепна сграда, която е в процес на реставрация от дълги години. Възстановяват се уникалните фрески, които са изключително трудни за изработка, поради това, че са мозайки. Имах възможността да видя отблизо напълно обновени части, които трудно могат да се опишат с думи, но ще се опитам. Изглеждат като току-що сътворени от божествена ръка, искрят с невероятни цветове и светлина. Оказва се, че през дългите години в периода на Османската империя, когато църквата е джамия и стените са боядисани в едно специфично зелено с изписани иконични символи на владетелските османски династии, тази боя играе ролята на запечатваща защита през вековете, която съхранява красотата и качеството на мозайката и имаме уникалния шанс да се насладим и възхитим на майсторите, сътворили тези чудеса.
Със своите 56 метра височина, църквата главозамайва. Качихме се някъде по средата и се разходихме по специален балкон, който я опасва в ширина. Погледнах надолу - високо, Погледнах нагоре - високо! И отново - онова усещане за прашинка, пред чудото на човешкия дух и сила да сътворява, наставляван от Божията Ръка.
Изключително място, съхранило много сила, енергия и послания. Сякаш е център на Вселената.
Tuesday, June 23, 2015
"Приказки от Босфора"
Търговска разходка
Няма човек, който да не е ходил в Истанбул и да не е минал през Капалъ Чарши. Спомних си, че майка ми, когато заминавах, след като ми пожела весело пътешествие, ми даде няколко наставления, едно от които да внимавам да не се изгубя на чаршията, нещо, което, разбира се, се случи.
Бяхме цялата група на посещение там, разглеждахме пъстрите сергии, пълни с цвят, аромат на подправки от цял свят, весели търговци, които умело подканяха да опитаме и да си купим.
В един момент, вече почти на края на обиколката, се спрях да купя за зет ми броеница за спомен и точно в следващия миг се обърнах и от моите спътници нямаше и следа. Ха, а сега. Изскочих навън от най-близкия изход и започнах да въртя глава наляво и надясно с цел максимално бързо откриване на поне една позната физиономия. Уви, не забелязах такава. А срещу мен продавач на килими ме попита на англиски дали съм се изгубила. Потвърдих, а той веднага ме насочи по посока на мястото, където спират автобусчетата с туристи. Обясних му, че нашата група е на частно посещение и не сме по стандартната схема. Човекът се усмихна, покани ме да седна при него и ми каза да се обадя по телефона. А аз, разбира се, нямах роуминг, след което той извади мобилния си телефон и ми го подаде. Обаче, кой си зарежда батерията на телефона като няма да го ползва? Обясних, че няма как да се свържа, защото не помня номера на шефа, а батерията ми е в почивка. Усмивката му стана още по-широка след като разбра, че съм от България и възкликна въодушевено "Оооо, комшиии!"
Накрая ми предложи "Седни тук и не мърдай, след няколко минути ще те намерят, защото ще те търсят там, където са те видели за последно." Изпитах някакво спокойствие, въпреки, че бях изгубена в петнадесет милионен град. Имах достатъчно пари в себе си, в крайна сметка, да си хвана такси до хотела, чието име знаех. Щях да се прибера.
В приятни приказки с продавача петнадесетте минути на моето Истанбулско изгубване приключиха с появата на нашия организатор и водач и аз се завърнах обратно в групата, която вече беше стигнала с друг водач в Синята Джамия.
Следобяд ни заведоха на разходка по търговските улички и сокаци с малките, китни магазинчета за всякакъв текстил. Подготвиха ни, че е въпрос на традиция и чест за продавачите, клиентите да се пазарят. Да видим дали моят търговски опит в големите фирми, може да даде резултат в алъш-вериша?
С две колежки се намушихме в едно много симпатично местенце с шалове, от всевъзможни материи, цветове и големини - като Алиса в страната на аксесоарите. Реших като единствена в групата с голям опит в тази област да се пробвам и взе, че се получи. Още пазя този шал, който вече не става за носене, но сърце не ми дава да го изхвърля. Всеки път, когато го видя си спомням за прекрасните мигове и си го гледам като реликва.
Търговска разходка
Няма човек, който да не е ходил в Истанбул и да не е минал през Капалъ Чарши. Спомних си, че майка ми, когато заминавах, след като ми пожела весело пътешествие, ми даде няколко наставления, едно от които да внимавам да не се изгубя на чаршията, нещо, което, разбира се, се случи.
Бяхме цялата група на посещение там, разглеждахме пъстрите сергии, пълни с цвят, аромат на подправки от цял свят, весели търговци, които умело подканяха да опитаме и да си купим.
В един момент, вече почти на края на обиколката, се спрях да купя за зет ми броеница за спомен и точно в следващия миг се обърнах и от моите спътници нямаше и следа. Ха, а сега. Изскочих навън от най-близкия изход и започнах да въртя глава наляво и надясно с цел максимално бързо откриване на поне една позната физиономия. Уви, не забелязах такава. А срещу мен продавач на килими ме попита на англиски дали съм се изгубила. Потвърдих, а той веднага ме насочи по посока на мястото, където спират автобусчетата с туристи. Обясних му, че нашата група е на частно посещение и не сме по стандартната схема. Човекът се усмихна, покани ме да седна при него и ми каза да се обадя по телефона. А аз, разбира се, нямах роуминг, след което той извади мобилния си телефон и ми го подаде. Обаче, кой си зарежда батерията на телефона като няма да го ползва? Обясних, че няма как да се свържа, защото не помня номера на шефа, а батерията ми е в почивка. Усмивката му стана още по-широка след като разбра, че съм от България и възкликна въодушевено "Оооо, комшиии!"
Накрая ми предложи "Седни тук и не мърдай, след няколко минути ще те намерят, защото ще те търсят там, където са те видели за последно." Изпитах някакво спокойствие, въпреки, че бях изгубена в петнадесет милионен град. Имах достатъчно пари в себе си, в крайна сметка, да си хвана такси до хотела, чието име знаех. Щях да се прибера.
В приятни приказки с продавача петнадесетте минути на моето Истанбулско изгубване приключиха с появата на нашия организатор и водач и аз се завърнах обратно в групата, която вече беше стигнала с друг водач в Синята Джамия.
Следобяд ни заведоха на разходка по търговските улички и сокаци с малките, китни магазинчета за всякакъв текстил. Подготвиха ни, че е въпрос на традиция и чест за продавачите, клиентите да се пазарят. Да видим дали моят търговски опит в големите фирми, може да даде резултат в алъш-вериша?
С две колежки се намушихме в едно много симпатично местенце с шалове, от всевъзможни материи, цветове и големини - като Алиса в страната на аксесоарите. Реших като единствена в групата с голям опит в тази област да се пробвам и взе, че се получи. Още пазя този шал, който вече не става за носене, но сърце не ми дава да го изхвърля. Всеки път, когато го видя си спомням за прекрасните мигове и си го гледам като реликва.
Sunday, June 21, 2015
"Приказки от Босфора"
Закуска край водата
Първата ми сутрин в Истанбул започна с една приятна изненада - закуска в едно крайбрежно бистро, разположено точно до крайморската алея на Босфора в европейската част. Една малка лодка на кея, спокойните сутрешни води, слънцето, наредените като в рекламна брошура на френското крайбрежие светли триетажни къщи, които сякаш те пренасят в друго място. Научавам че Кемал Ататюрк е бил френски възпитаник и е хвърлил много време и усилия, разбира се и средства в това Турция, в случая Истанбул да придобие хубав европейски облик. Определено е постигнал целта си. Разбирам от нашите домакини, че всеки гражданин на Турция питае невероятна почит към него.
Масата започва да се подрежда с едни от най-любимите ни сутрешни балкански ястия - сирене под капак, пресни зелени чушки, няколко видя тестени закуски, направени с мерак и вкусни толкова много, че се чудех дали ще имам възможност да опитам всяко ястие. И да - най-прекрасните розови домати, нарязани на колелца, белени. Турски чай, онзи червеният с уникален и типичен вкус - в изобилие. И ...разбира се - кафе, турско, истинско. Гастрономическото удоволствие продължи два часа в кулинарни страсти и приятни, усмихнати разговори. Това, което изключително много ме впечатли, че домакините, които поднасят храна (неслучайно използвам тази дума, а не сервитьор), по всякакъв начин се стараят да угодят на клиента. Така, както приготвят храната, така я поднасят - с уважение към нея и към теб.
А гледката навън само допълваше усещането за спокойствие, една особена вечност на момента на наслада и кеф.
Предстоеше ни търговска обиколка - една от най-ярките специфики на турския национален манталитет - как ти се предлага и как купуваш. Естествено започнахме от Капалъ Чарши, но за това в следващата приказка.
Варварско настроение
Варвара - морски рай, далеч от хорската суета, където всяка глътка въздух е свобода, вдъхновение и презарежда за месеци напред. И да не сте човек на изкуството няма начин да сте там и да не сътворите нещичко с ръцете и душата си!
Saturday, June 20, 2015
"Приказки от Босфора"
(кратък сборник от истории за едно четирдневно пътуване до Истанбул преди 10 години)
Пристигането
Пътувам с автобус с около петнадесет колеги, преподаватели, за Истанбул през юни 2005 г. Настроението е страхотно като на ученическа екскурзия. За първи път щях да видя Цариград, вълнувах се доста. Но и най-смелите ми представи и копнежи не можеха да ми подскажат дори приказката, в която бях на път да се потопя.
В мига, в който се появи табелата Истанбул, погледнах часовника си, показваше 17.30 часа. След това бързо пристигнахме до Автогарата, разумно разположена в началото на града. Там ми предстоеше първата среща с различността, още на крачка - две от автобуса, веднага след първата глътка въздух. Две млади момичета, изцяло покрити в черно, показваха единствено дълбоките си очи и бяха седнали на тротоара. Сториха ми се толкова мънички, като две котенца.
В първия миг се шокирах, но след това приех картината като част от пейзажа на този многолик и уникално разнообразен град.
Нашата пъстра група се прехвърли в специално нает минибус и потеглихме по широката магистрала във вековния мегаполис. Мащабите на града, доколкото си спомням 4 платна в едната посока, броят на автомобилите, дотолкова ме зашеметиха, че в един момент се усетих как гледам с широко отворени очи и уста. Зяпнах от почуда. След като преминахме по моста над Босфора, който свързва Европа с Азия и спряхме до хотела, веднага след кея откъм азиатската част, отново погледнах часовника си - 19 часа. Бяхме пътували един час и половина, а не бяхме минали целия град.
Гигантска площ за моите представи. Хора, това е Цариград, една от люлките на съвременната цивилизация, за първи път основан с името Византион през 660 г. пр.н.е., стъпил на два континента, обединяващ толкова различни култури и пълен с толкова цветове, аромати, картини, че освен да гледаш с удивление и да попиваш всеки детайл от пъстротата, друго не ти остава.
В такива моменти се чустваш наистина като една малка капчица в световния водовъртеж, закодирала основните параметри на движението му.
Имахме организирана вечеря в ресторант наблизо с разкошна градина, пълен с хора и една перфектна маса, около която насядаха петнадесетина гладни за храна и впечатления любопитни гости.
Освен че турската кухня впечатлява с многообразието и вкуса на гозбите си, това което остава като траен спомен е начинът по който тя се поднася - с уважение, усмивка и топло гостоприемство. Няма и една две секунди след като си вдигнал глава от менюто и той, твоят сервитьор е до теб, спокоен, усмихнат, готов да ти угоди и да задоволи гастрономическото ти желание.
В друг текст ще се постарая да опиша някои от любимите си ястия, принципно, изключително близки до спецификата на българската кухня и изобщо на балканското кулинарно изкуство.
Така, нагостени, впечатлени и готови за отмора след дългия път заспахме непробуден сън.
А на другия ден ни очакваха хиляди изненади.
(кратък сборник от истории за едно четирдневно пътуване до Истанбул преди 10 години)
Пристигането
Пътувам с автобус с около петнадесет колеги, преподаватели, за Истанбул през юни 2005 г. Настроението е страхотно като на ученическа екскурзия. За първи път щях да видя Цариград, вълнувах се доста. Но и най-смелите ми представи и копнежи не можеха да ми подскажат дори приказката, в която бях на път да се потопя.
В мига, в който се появи табелата Истанбул, погледнах часовника си, показваше 17.30 часа. След това бързо пристигнахме до Автогарата, разумно разположена в началото на града. Там ми предстоеше първата среща с различността, още на крачка - две от автобуса, веднага след първата глътка въздух. Две млади момичета, изцяло покрити в черно, показваха единствено дълбоките си очи и бяха седнали на тротоара. Сториха ми се толкова мънички, като две котенца.
В първия миг се шокирах, но след това приех картината като част от пейзажа на този многолик и уникално разнообразен град.
Нашата пъстра група се прехвърли в специално нает минибус и потеглихме по широката магистрала във вековния мегаполис. Мащабите на града, доколкото си спомням 4 платна в едната посока, броят на автомобилите, дотолкова ме зашеметиха, че в един момент се усетих как гледам с широко отворени очи и уста. Зяпнах от почуда. След като преминахме по моста над Босфора, който свързва Европа с Азия и спряхме до хотела, веднага след кея откъм азиатската част, отново погледнах часовника си - 19 часа. Бяхме пътували един час и половина, а не бяхме минали целия град.
Гигантска площ за моите представи. Хора, това е Цариград, една от люлките на съвременната цивилизация, за първи път основан с името Византион през 660 г. пр.н.е., стъпил на два континента, обединяващ толкова различни култури и пълен с толкова цветове, аромати, картини, че освен да гледаш с удивление и да попиваш всеки детайл от пъстротата, друго не ти остава.
В такива моменти се чустваш наистина като една малка капчица в световния водовъртеж, закодирала основните параметри на движението му.
Имахме организирана вечеря в ресторант наблизо с разкошна градина, пълен с хора и една перфектна маса, около която насядаха петнадесетина гладни за храна и впечатления любопитни гости.
Освен че турската кухня впечатлява с многообразието и вкуса на гозбите си, това което остава като траен спомен е начинът по който тя се поднася - с уважение, усмивка и топло гостоприемство. Няма и една две секунди след като си вдигнал глава от менюто и той, твоят сервитьор е до теб, спокоен, усмихнат, готов да ти угоди и да задоволи гастрономическото ти желание.
В друг текст ще се постарая да опиша някои от любимите си ястия, принципно, изключително близки до спецификата на българската кухня и изобщо на балканското кулинарно изкуство.
Така, нагостени, впечатлени и готови за отмора след дългия път заспахме непробуден сън.
А на другия ден ни очакваха хиляди изненади.
Thursday, June 18, 2015
Здравейте скъпи приятели, които обичате приказките!
Тук ще публикувам истории за малки, големи, още по-големи и най-големи читатели.
Надявам се да ви хареса, да ви радва и развеселява, да ви пренася в светове интересни и забавни, малко тъжни, малко весели, малко любовни и малко разлюбени, като пъстра шевица.
Скоро очаквайте няколко текста под заглавие "Приказки от Босфора".
Целувки и поздрави,
Ваш приятел вечен,
Доротея
Тук ще публикувам истории за малки, големи, още по-големи и най-големи читатели.
Надявам се да ви хареса, да ви радва и развеселява, да ви пренася в светове интересни и забавни, малко тъжни, малко весели, малко любовни и малко разлюбени, като пъстра шевица.
Скоро очаквайте няколко текста под заглавие "Приказки от Босфора".
Целувки и поздрави,
Ваш приятел вечен,
Доротея
Subscribe to:
Posts (Atom)