Там.
23.10.2016 г.
Под крило поставям мъничка утеха.
Книга вярна в чантата шепти.
Поглед вперен в полета на птица.
И вървя безкрайно в синьото море.
Там небето ярко се разтваря.
Сваля вчерашна душа на миг.
Трепва силно утринна омая.
Идвам, бавно като от открита.
Нова есенна земя.