"Приказки от Босфора"


Търговска разходка 

Няма човек, който да не е ходил в Истанбул и да не е минал през Капалъ Чарши. Спомних си, че майка ми, когато заминавах, след като ми пожела весело пътешествие, ми даде няколко наставления, едно от които да внимавам да не се изгубя на чаршията, нещо, което, разбира се, се случи.
Бяхме цялата група на посещение там, разглеждахме пъстрите сергии, пълни с цвят, аромат на подправки от цял свят, весели търговци, които умело подканяха да опитаме и да си купим.
В един момент, вече почти на края на обиколката, се спрях да купя за зет ми броеница за спомен и точно в следващия миг се обърнах и от моите спътници нямаше и следа. Ха, а сега. Изскочих навън от най-близкия изход и започнах да въртя глава наляво и надясно с цел максимално бързо откриване на поне една позната физиономия. Уви, не забелязах такава. А срещу мен продавач на килими ме попита на англиски дали съм се изгубила. Потвърдих, а той веднага ме насочи по посока на мястото, където спират автобусчетата с туристи. Обясних му, че нашата група е на частно посещение и не сме по стандартната схема. Човекът се усмихна, покани ме да седна при него и ми каза да се обадя по телефона. А аз, разбира се, нямах роуминг, след което той извади мобилния си телефон и ми го подаде. Обаче, кой си зарежда батерията на телефона като няма да го ползва? Обясних, че няма как да се свържа, защото не помня номера на шефа, а батерията ми е в почивка. Усмивката му стана още по-широка след като разбра, че съм от България и възкликна въодушевено "Оооо, комшиии!"
Накрая ми предложи "Седни тук и не мърдай, след няколко минути ще те намерят, защото ще те търсят там, където са те видели за последно." Изпитах някакво спокойствие, въпреки, че бях изгубена в петнадесет милионен град. Имах достатъчно пари в себе си, в крайна сметка, да си хвана такси до хотела, чието име знаех. Щях да се прибера. 
В приятни приказки с продавача петнадесетте минути на моето Истанбулско изгубване приключиха с появата на нашия организатор и водач и аз се завърнах обратно в групата, която вече беше стигнала с друг водач в Синята Джамия. 
Следобяд ни заведоха на разходка по търговските улички и сокаци с малките, китни магазинчета за всякакъв текстил. Подготвиха ни, че е въпрос на традиция и чест за продавачите, клиентите да се пазарят. Да видим дали моят търговски опит в големите фирми, може да даде резултат в алъш-вериша?
С две колежки се намушихме в едно много симпатично местенце с шалове, от всевъзможни материи, цветове и големини - като Алиса в страната на аксесоарите. Реших като единствена в групата с голям опит в тази област да се пробвам и взе, че се получи. Още пазя този шал, който вече не става за носене, но сърце не ми дава да го изхвърля. Всеки път, когато го видя си спомням за прекрасните мигове и си го гледам като реликва.