"Приказки от Босфора" - последен детайл

Разходка с лодка

Разходката с лодка по Босфора беше последната вечер в Истанбул, една приятна слънчева надвечер и с нищо заменимото залязващо слънце, когато се настанихме в едно немалко корабче за поне петнадесет души, за да разгледаме протока и да чуем разкази за историята, легендите и да разгледаме разкошните сгради от двете страни - европейската и азиатската. В частта на Стария континет преобладаваха стари крепости и исторически забележителности, а отсреща се бяха наредили като за изложба богаташките къщи на най-популярните турски заможни фамилии. Гледах водата, вдишвах морския въздух и се радвах на минаващите големи увеселителни кораби, където танцуващи хора в коктейлни облекла се веселяха под звуците на разнообразна музика. 
Животът си течеше с вълните, които пляскаха по борда на нашето возило и нашепваха стари истории за случили се в действителност и такива приказки, които някой, някъде беше измислил, за да забавлява децата.
Легендата за името на протока Босфор възниква от времето на древногръцките митове, когато Хера, жената на гръмовержеца Зевс, превърнала неговата любовница Йо в бяла крава и я затворила. Йо успяла да избяга и пресякла Босфора, спасявайки се. Името е от гръцки "Боспорос", което означава Пътят на кравата или Говежди брод.
Другата легенда - свързана с Босфора е за т.нар. "Момина кула" за дъщерята на султан, за която предрекли неизбежна смърт при навършване на 18 години. В опита си да я опази, султанът изградил кулата и я прибрал там, за да осигури постоянна охрана на момичето. В деня на осемнадесетата годишнина на принцесата, бащата изпратил кошница с плодове. Когато тя взела подаръка, от там изпълзяла змия и я ухапала смъртоносно.
Има и други легенди, всички свързани с любов и смърт. Може би затова, усещането по време на разходката е толкова емоционално, изпълва с дълбоки усещания и се помни дълго.
Няма да забравя как се прибрах на следващата сутрин (пътувахме за България няколко часа след разходката в Босфора) и два часа след пристигането бях на работа с развята коса, още носеща соления морски аромат, пазещ всяка нашепната история. И друго си спомням - споделих на колежка, че тъкмо съм се прибрала от екскурзия до Истанбул, а тя се усмиха широко и ме попита: "Още си там, нали?". Да, въпреки че бях физически вече в България, спомените за тези невероятни, цветни и пълни с аромат на 72 подправки четири дни в Истанбул запълваха мислите ми и ме караха да се усмихвам, макар и да не бях спала 36 часа.
А защо точно 72 подправки? Така ми хрумна, когато си спомних, че още първия ден в Истанбул ни разказаха, че в града живеят хора от седемдесет и две различни националности.
Прекрасно, нали?!

"Приказки от Босфора"


Султанският дворец "Долма Бахче"

От всички туристически места в Истанбул, тук, в султанския дворец, видях какво означава на практика "рог на изобилието". 
Построен в средата на 19 век с равностойността на сумата от 1/4 от годишните данъци, събирани тогава в Османската империя, този дворец е израз както на могъщество и самочувствие, така и на неразумност, излишен и прекомерен разход за показност на едно величие, което скоро предстои да се сгромоляса със страшна сила. 
Разбира се, това, което видях в двореца беше изключително интересно, и от архитектурна гледна точка и като "каталог" на актуалните тенденции на дворцовия интериор в Европа за този период.
Със своите 45 000 кв. метра и 285 стаи, той буквално те пресища и смазва с разкош, по Ориенталски, макар и изпълнен по най-високите естетически стандарти на интериорния дизайн лично от най-видните и търсени тогава европейски архитекти.
Оставаш с усещането, че е най-голямата материална съкровищница на Турция.
Пред главната порта има представителна стража. Бях изумена от височината на часовоите. Изглеждаха еднакви и неподвижни, сякаш сътворени по калъп.
И...влизаш в приказна градина с цветен часовник, без да предполагаш колко е деликатна тази градинска увертюра на фона на тежката, атмосфера, съчетваща в себе си всичко, което някога си си представял, че може да се излее от един "Рог на Изобилието".
Брутално усещане, на моменти прекалено пресищащо като твърде подсладен десерт във френска сладкарница, но от друга страна любопитно и достойно за един последващ анализ как човечеството много често е губило далеч по-стойностни неща винаги, когато се е надскачало.
Естествено, сега, като музей, Долма Бахче е прекрасен и разкошен пример за изтънченост, въображение и много, много красота и в комбинацията на скъпоценните камъни, и в цялостното излъчване на типовете зали, наречени според скъпоценностите използвани за облицовка на стени, тавани и подове, и със събраните предмети от цял свят, подарявани на султана от близки и далечни пратеници като в приказките.
И след като френският сладкиш пресити сетивата ти излизаш да поемеш въздух в градината с изглед към Босфора. Тогава става ясно защо точно на това място е направен този султански сарай. Божествена гледка, стълби и вода.
Можеш да стоиш с часове в тази градина и да преподреждаш мислите си като малките вълнички, които леко заливат разкошните стъпала, водещи към водата. 
Струва си всяка минута в този дворец.