Monday, July 6, 2015

"Приказки от Босфора" - последен детайл

Разходка с лодка

Разходката с лодка по Босфора беше последната вечер в Истанбул, една приятна слънчева надвечер и с нищо заменимото залязващо слънце, когато се настанихме в едно немалко корабче за поне петнадесет души, за да разгледаме протока и да чуем разкази за историята, легендите и да разгледаме разкошните сгради от двете страни - европейската и азиатската. В частта на Стария континет преобладаваха стари крепости и исторически забележителности, а отсреща се бяха наредили като за изложба богаташките къщи на най-популярните турски заможни фамилии. Гледах водата, вдишвах морския въздух и се радвах на минаващите големи увеселителни кораби, където танцуващи хора в коктейлни облекла се веселяха под звуците на разнообразна музика. 
Животът си течеше с вълните, които пляскаха по борда на нашето возило и нашепваха стари истории за случили се в действителност и такива приказки, които някой, някъде беше измислил, за да забавлява децата.
Легендата за името на протока Босфор възниква от времето на древногръцките митове, когато Хера, жената на гръмовержеца Зевс, превърнала неговата любовница Йо в бяла крава и я затворила. Йо успяла да избяга и пресякла Босфора, спасявайки се. Името е от гръцки "Боспорос", което означава Пътят на кравата или Говежди брод.
Другата легенда - свързана с Босфора е за т.нар. "Момина кула" за дъщерята на султан, за която предрекли неизбежна смърт при навършване на 18 години. В опита си да я опази, султанът изградил кулата и я прибрал там, за да осигури постоянна охрана на момичето. В деня на осемнадесетата годишнина на принцесата, бащата изпратил кошница с плодове. Когато тя взела подаръка, от там изпълзяла змия и я ухапала смъртоносно.
Има и други легенди, всички свързани с любов и смърт. Може би затова, усещането по време на разходката е толкова емоционално, изпълва с дълбоки усещания и се помни дълго.
Няма да забравя как се прибрах на следващата сутрин (пътувахме за България няколко часа след разходката в Босфора) и два часа след пристигането бях на работа с развята коса, още носеща соления морски аромат, пазещ всяка нашепната история. И друго си спомням - споделих на колежка, че тъкмо съм се прибрала от екскурзия до Истанбул, а тя се усмиха широко и ме попита: "Още си там, нали?". Да, въпреки че бях физически вече в България, спомените за тези невероятни, цветни и пълни с аромат на 72 подправки четири дни в Истанбул запълваха мислите ми и ме караха да се усмихвам, макар и да не бях спала 36 часа.
А защо точно 72 подправки? Така ми хрумна, когато си спомних, че още първия ден в Истанбул ни разказаха, че в града живеят хора от седемдесет и две различни националности.
Прекрасно, нали?!

No comments:

Post a Comment