Wednesday, July 1, 2015

"Приказки от Босфора"


Султанският дворец "Долма Бахче"

От всички туристически места в Истанбул, тук, в султанския дворец, видях какво означава на практика "рог на изобилието". 
Построен в средата на 19 век с равностойността на сумата от 1/4 от годишните данъци, събирани тогава в Османската империя, този дворец е израз както на могъщество и самочувствие, така и на неразумност, излишен и прекомерен разход за показност на едно величие, което скоро предстои да се сгромоляса със страшна сила. 
Разбира се, това, което видях в двореца беше изключително интересно, и от архитектурна гледна точка и като "каталог" на актуалните тенденции на дворцовия интериор в Европа за този период.
Със своите 45 000 кв. метра и 285 стаи, той буквално те пресища и смазва с разкош, по Ориенталски, макар и изпълнен по най-високите естетически стандарти на интериорния дизайн лично от най-видните и търсени тогава европейски архитекти.
Оставаш с усещането, че е най-голямата материална съкровищница на Турция.
Пред главната порта има представителна стража. Бях изумена от височината на часовоите. Изглеждаха еднакви и неподвижни, сякаш сътворени по калъп.
И...влизаш в приказна градина с цветен часовник, без да предполагаш колко е деликатна тази градинска увертюра на фона на тежката, атмосфера, съчетваща в себе си всичко, което някога си си представял, че може да се излее от един "Рог на Изобилието".
Брутално усещане, на моменти прекалено пресищащо като твърде подсладен десерт във френска сладкарница, но от друга страна любопитно и достойно за един последващ анализ как човечеството много често е губило далеч по-стойностни неща винаги, когато се е надскачало.
Естествено, сега, като музей, Долма Бахче е прекрасен и разкошен пример за изтънченост, въображение и много, много красота и в комбинацията на скъпоценните камъни, и в цялостното излъчване на типовете зали, наречени според скъпоценностите използвани за облицовка на стени, тавани и подове, и със събраните предмети от цял свят, подарявани на султана от близки и далечни пратеници като в приказките.
И след като френският сладкиш пресити сетивата ти излизаш да поемеш въздух в градината с изглед към Босфора. Тогава става ясно защо точно на това място е направен този султански сарай. Божествена гледка, стълби и вода.
Можеш да стоиш с часове в тази градина и да преподреждаш мислите си като малките вълнички, които леко заливат разкошните стъпала, водещи към водата. 
Струва си всяка минута в този дворец.


No comments:

Post a Comment