"Приказки от Босфора"

(кратък сборник от истории за едно четирдневно пътуване до Истанбул преди 10 години)

Пристигането

Пътувам с автобус с около петнадесет колеги, преподаватели, за Истанбул през юни 2005 г. Настроението е страхотно като на ученическа екскурзия. За първи път щях да видя Цариград, вълнувах се доста. Но и най-смелите ми представи и копнежи не можеха да ми подскажат дори приказката, в която бях на път да се потопя.
В мига, в който се появи табелата Истанбул, погледнах часовника си, показваше 17.30 часа. След това бързо пристигнахме до Автогарата, разумно разположена в началото на града. Там ми предстоеше първата среща с различността, още на крачка - две от автобуса, веднага след първата глътка въздух. Две млади момичета, изцяло покрити в черно, показваха единствено дълбоките си очи и бяха седнали на тротоара. Сториха ми се толкова мънички, като две котенца.
В първия миг се шокирах, но след това приех картината като част от пейзажа на този многолик и уникално разнообразен град.
Нашата пъстра група се прехвърли в специално нает минибус и потеглихме по широката магистрала във вековния мегаполис. Мащабите на града, доколкото си спомням 4 платна в едната посока, броят на автомобилите, дотолкова ме зашеметиха, че в един момент се усетих как гледам с широко отворени очи и уста. Зяпнах от почуда. След като преминахме по моста над Босфора, който свързва Европа с Азия и спряхме до хотела, веднага след кея откъм азиатската част, отново погледнах часовника си - 19 часа. Бяхме пътували един час и половина, а не бяхме минали целия град.
Гигантска площ за моите представи. Хора, това е Цариград, една от люлките на съвременната цивилизация, за първи път основан с името Византион през 660 г. пр.н.е., стъпил на два континента, обединяващ толкова различни култури и пълен с толкова цветове, аромати, картини, че освен да гледаш с удивление и да попиваш всеки детайл от пъстротата, друго не ти остава.
В такива моменти се чустваш наистина като една малка капчица в световния водовъртеж, закодирала основните параметри на движението му.
Имахме организирана вечеря в ресторант наблизо с разкошна градина, пълен с хора и една перфектна маса, около която насядаха петнадесетина гладни за храна и впечатления любопитни гости.
Освен че турската кухня впечатлява с многообразието и вкуса на гозбите си, това което остава като траен спомен е начинът по който тя се поднася - с уважение, усмивка и топло гостоприемство. Няма и една две секунди след като си вдигнал глава от менюто и той, твоят сервитьор е до теб, спокоен, усмихнат, готов да ти угоди и да задоволи гастрономическото ти желание.
В друг текст ще се постарая да опиша някои от любимите си ястия, принципно, изключително близки до спецификата на българската кухня и изобщо на балканското кулинарно изкуство.
Така, нагостени, впечатлени и готови за отмора след дългия път заспахме непробуден сън.
А на другия ден ни очакваха хиляди изненади.