Sunday, June 21, 2015

"Приказки от Босфора"

Закуска край водата

Първата ми сутрин в Истанбул започна с една приятна изненада - закуска в едно крайбрежно бистро, разположено точно до крайморската алея на Босфора в европейската част. Една малка лодка на кея, спокойните сутрешни води, слънцето, наредените като в рекламна брошура на френското крайбрежие светли триетажни къщи, които сякаш те пренасят в друго място. Научавам че Кемал Ататюрк е бил френски възпитаник и е хвърлил много време и усилия, разбира се и средства в това Турция, в случая Истанбул да придобие хубав европейски облик. Определено е постигнал целта си. Разбирам от нашите домакини, че всеки гражданин на Турция питае невероятна почит към него. 
Масата започва да се подрежда с едни от най-любимите ни сутрешни балкански ястия - сирене под капак, пресни зелени чушки, няколко видя тестени закуски, направени с мерак и вкусни толкова много, че се чудех дали ще имам възможност да опитам всяко ястие. И да - най-прекрасните розови домати, нарязани на колелца, белени. Турски чай, онзи червеният с уникален и типичен вкус - в изобилие. И ...разбира се - кафе, турско, истинско. Гастрономическото удоволствие продължи два часа в кулинарни страсти и приятни, усмихнати разговори. Това, което изключително много ме впечатли, че домакините, които поднасят храна (неслучайно използвам тази дума, а не сервитьор), по всякакъв начин се стараят да угодят на клиента. Така, както приготвят храната, така я поднасят - с уважение към нея и към теб.
А гледката навън само допълваше усещането за спокойствие, една особена вечност на момента на наслада и кеф.
Предстоеше ни търговска обиколка - една от най-ярките специфики на турския национален манталитет - как ти се предлага и как купуваш. Естествено започнахме от Капалъ Чарши, но за това в следващата приказка.

No comments:

Post a Comment